ИЗСКИМУ̀ЦВАМ, -аш, несв.; изскиму̀цам, -аш, св., непрех. Диал. Изскимтявам. От време на време тя [лисицата] се облизваше, поглеждаше раната и тихичко изскимуцваше. Ем. Станев, ПЕГ, 101. След нея като топка изскочи кривокракият, с лисича муцунка Буби, жално изскимуца и се попика от радост в краката му. Ем. Станев, ИК III, 176. Вълчата миризма отначало я [лисицата] изплаши и тя изскимуца от страх, но като се огледа и не видя нито един вълк из дола, наяде се до насита с месо. Ем. Станев, ПЕГ, 72.