ИЗСКÒКВАМ, -аш, несв.; изскòкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. Изскачам. Когато изгърмя, една дива коза изскокна из камънаците и се изгуби. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 41. Дъщерята на Фатима бързо изскоква, без да се обърне към мен. Л. Александрова, ИЕЩ, 37. От завоя изскоква един файтон и спира до тяхната къща. Ал. Константинов, Съч., 282. Защо вкъщи не му изглеждаше толкова мършава? Скулите ѝ бяха изскокнали, челюстта ѝ беше се заострила. И очите ѝ бяха по-широки и по-тъжни. Г. Караславов, Тат., 138–139. Дрипавите ризки, изскокнали из панталонките, показваха мършавите телца на новото поколение. Д. Добревски, БКН, 7. Очите му изскокнаха като на настъпен гущер. Й. Йовков, ПК, 211. Утринното лятно слънце изскокна високо над Стара планина. Ив. Вазов, Съч. VIII, 3.
◊ Изкоква ми / изкокне ми душата. Разг. 1. В агония съм, умирам, издъхвам. 2. Чувствам се много зле, обикн. поради тежка физическа работа или силно преживяване. – Я, та ти тръгваш, а? – Мен душата ще ми изскокне от мъка, пък ти... Т. Влайков, Съч. I, 1925, 9. Ще ми изкокне сърцето. Разг. Изпитвам силно вълнение, обикн. от радост, страх, нетърпение и др., много съм развълнуван, неспокоен. Завчера та срещнах, когато ти отиваше на реката да переш дрехите, и моето сърце щеше да изскокне из гърдите ми. Л. Каравелов, Съч. ІІ, 119.