ИЗСКÒКНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от изскокна като прил. Остар. Който е издаден навън, извън някаква повърхност; изпъкнал. Първата му грижа беше да измъкне из денкчето си една постелка и да закрие сламеника и изскокналата му утроба. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 130. Сухият висок старец с изскокнала адамова ябълка и треперещи ръце подготвя похода през Крим, към сърцето на Русия. Д. Добревски, БКН, 214.