ИЗСКРИПТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изскриптя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изскриптя̀л, -а, -о, мн. изскриптѐли, св., непрех. Издавам кратко скриптене веднъж или няколко пъти. Чува се лекото натискане на бравата. После стъпките се отдалечават встрани, щраква ключ и изскриптява вратата на Кралев. Б. Райнов, ГН, 62. Вън портичката изскриптя в тъмното и бързи стъпки прокънтяха по плочите. О. Василев, ЖБ, 179. Юнкерът се прехвърли зад близката скала, чу се как изскриптяха пирончетата на ботушите му. Д. Талев, ГЧ, 461. Той [Петко Войников] се промъкна в салона. Подът проскърца под кецовете му, под тежкото му тяло изскриптя разсъхналият се диван. Н. Тихолов, ЛФ, 1956, бр. 8, 1. „С-с-с!“ – изскриптява спирачката на камион. Т. Генов, Избр. пр, 70.