ИЗСКРИПТЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изскриптявам. Тази септемврийска утрин беше като всяка друга софийска ранна есенна утрин – още вмирисана на прах и бензин, с острите изскриптявания на раздрънкания стар трамвай. Т. Генов, Избр. пр, 263.
