ИЗСКУ̀БВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изскубвам и от изскубвам се. Селянката беше простряна в дъното на колата, а мъжът ѝ с цялата тяжест беше се тръшнал въз нея, за да ѝ пресече всяка възможност за изскубване. Ив. Вазов, Съч. VIII, 131. Лозята ни сега не са опасни, / от чийто сок цар Крум се тъй боял: / растения има други по-ужасни – / за кършене, изскубване без жал. Ив. Вазов, Съч. ІІІ, 207.