ИЗСКУ̀БЯМ, -яш, несв.; изску̀бя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Изскубвам. Боже, де се намери в нея тая сила, та не писна от мъка, не сграбчи косите си да ги изскубе от страх и отчаяние! Д. Талев, СК, 64. Искаше да отиде у Ганаила, да се хвърли отгоре ѝ, да издращи лицето ѝ, да изскубе косата ѝ, да я убие. Й. Йовков, СЛ, 72. Днес изскубах всичките бурени. А. Каралийчев, СР, 78. Боянчани изскубали за една нощ всичко посадено и хубавата лесовъдна инициатива била съвсем изоставена. П. Делирадев, В, 83. Той намерил господарския син, който гонил в една ливада чуждите гъски, помогнал му да им изскубе перата. Л. Каравелов, Съч. VII, 14. изскубям се, изскубя се страд.
ИЗСКУ̀БЯМ СЕ несв.; изску̀бя се св., непрех. Изскубвам се. [Вълчо] пуснал Лисиния крак. Хванал един корен. Че като задърпал! Дърпал, дърпал – изскубал се коренът. Ран Босилек, ВП, 38.