ИЗСКУ̀ТВАМ, -аш, несв.; изску̀тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. За майка, родител – отглеждам дете. Ще изтрае ли сърцето да изскутя децата! Ей, догодина и Фатминка ще тръгне на училище, а пари за тетрадки откъде! Л. Александрова, ИЕЩ, 92. – Не е свикнало с други. Никой друг не го е вземал на ръце. И трите тъй съм си изскутила. Л. Александрова, ИЕЩ, 81.


Източник: Речник на българския език (онлайн)