ИЗСКЪ̀РЦВАМ, -аш, несв.; изскъ̀цам, -аш, св., непрех. Издавам краткотрайно скърцане веднъж или няколко пъти. Чуваше се дори как някъде из коридора изскърцва от време на време незатворена врата. К. Калчев, ЖП, 430. Звънецът отекна плахо, някъде навътре в апартамента, чу се как изскърца разсъхнат паркет. Л. Михайлова, Ж, 18. Яков Мойсеевич седна пръв. Пружините на канапето остро изскърцаха под тежкото му охранено тяло. М. Марчевски, П, 93. – Чух го, че седна на трикракото столче пред огнището – столчето изскърца. А. Дончев, ВР, 270. Докато чакаха на трамвайната спирка, зад Фучик изскърцаха спирачки. – Господине, днес возим войниците и офицерите до казармите безплатно. В. Геновска, ПЮФ, 79. Той изскърца злобно със зъби и се промушна малко по-нататък. Ив. Вазов, Съч. VII, 158. Славена се плашеше, че баща му ще пропъшка и изскърца със зъби, докато преври мъката му. Ст. Даскалов, ЕС, 158.