ИЗСКЪ̀РЦВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изскърцвам. Вътре в цеха се чу провлечено изскърцване, нещо застърга. Н. Нинов, ЕШО, 74. Тя трепкаше при всяко изскърцване на пътната врата. Г. Караславов, ОХ II, 434. Той не престана да пише, когато дочу провлеченото изскърцване на входната врата. К, 1967, кн. 7, 1.