ИЗСЛАДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изсладя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Правя нещо да не е сладко, да изгуби сладостта си; изслаждам. изсладявам се, изсладя се страд.
ИЗСЛАДЯ̀ВАМ СЕ несв.; изсладя̀ се св., непрех. Диал. За нещо сладко – губя от сладостта си; изслаждам се.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.