ИЗСЛЕДВА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Изследовател. Той не може да се примири с домогванията на филолога, на наблюдателя и изследвателя на живота на езика. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 125. Всеки турчин, който ме изглеждаше, беше за мене изследвател на тайната ми, шпионин. Ив. Вазов, Съч. VII, 150.