ИЗСЛЕДОВА̀ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до изследовател. Първият историк и библиограф на българския периодичен печат Йордан Иванов написа един очерк за Фотинов, а д-р Иван Шишманов – една забележителна по изследователската си добросъвестност студия за живота и за делото му. ЛФ, 1958, бр. 50, 3. Човек започва да навлиза в тайните на океана. Но това е само началото на големите изследователски търсения. ВН, 1960, бр. 2678, 4. Изследователска дейност. Изследователска експедиция. Изследователски способности.
ИЗСЛЕДОВА̀ТЕЛСКИ. Нареч. от прил. изследователски.