ИЗСЛУ̀ШВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изслушвам и от изслушвам се. След изслушване на свидетелите, на експертите лекари, председателят на съда се обърна към подсъдимия с тържествен глас. Елин Пелин, Съч. IV, 147.
