ИЗСМЍВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изсмивам се. Те продължаваха разговора си, пресичан с изсмиванията на девойката. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 33. – Хей Фросино, вкусно ли беше сладкото на ханката? – извика някой си с презрително изсмиване. Ив. Вазов, Съч. XIV, 149.