ИЗСМУ̀КВАМ, -аш, несв.; изсму̀ча, -еш, мин. св. изсму̀ках, св., прех. 1. Със смукане поемам обикн. цялото налично количество от течност, газ, прах и др. Аз се спуснах към камъните да намеря такава спасителна локвица. И за щастие, намерих три, из които жадно изсмуках водата, заедно с песъчинките на дъното им! Ив. Вазов, Съч. XV, 146. По листенцата ѝ [на черешката] се бяха настанили някакви черни безкрили буболечици, забиваха острите си хоботчета в нежната тъкан и изсмукваха соковете ѝ. П. Бобев, ЗП, 15. Коренът изсмуква от земята вода с разтворени в нея соли и я предава чрез стеблото на короната. Д. Лалев и др., НМП, 5. – Елеватори – обясни капитанът. – Такова едно нещо ще сложат между твоя шлеп и кораба, в който ще товарят житото, и автоматически ще ти го изсмучат. П. Спасов, ХлХ, 322. Силните вентилатори, които можеха да откъснат ръката на човека, изсмукваха нечистия въздух. Г. Белев, КВА, 324. Войници полека изтръпнали стави / раздвижват и матери вдигат и дълго / изсмукват последните капки водица. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 153. При нас той седна, пи две-три кафета, / изсмука три лули, според адета, / и чак тогава заговори пак. Д. Подвързачов, Б, 121.
2. Прен. Премахвам влагата, водата от някакво място така, че да стане сухо; пресушавам. И тая година сушата е изсмукала водата на бистрите балкански потоци. Ливадите са пожълтели, царевичните мамули не могат да налеят зърно. А. Каралийчев, ПД, 72. Падналият към края на март сняг се бе стопил, градът дишаше с пълни гърди свежия въздух. Топлият вятър изсмукваше влагата от земята и разпукваше пъпките на дърветата. Ст. Поптонев, ОБЛ, 59.
3. Прен. Отнемам, намалявам до крайна степен (здраве, сили и др.); изтощавам, изстисквам. Еньо загледа свирепо брата си и почна да го бута. Но ракията беше изсмукала силите му и той почна сам да се клатушка. Елин Пелин, Съч. III, 150. Съсипа го проклетата треска. От един месец го разтресе пак, давеше го всеки ден, изсмукваше му силите като пиявица, краката му едва се влачеха, ръцете му висяха като отсечени. Г. Караславов, Избр. съч. II, 136. Работниците, по един или на групи, вече излизаха на двора. Умората бе изсмукала и набраздила лицата им. Ем. Манов, ДСР, 133. Слънцето и студът го бяха изсмукали година по година в изкопите, изсмукваха го и го изсушаваха като корабно въже на слънце. Г. Крумов, Т, 83. Корабите бяха изсмукали свежестта на лицата им. Д. Добревски, БКН, 31. Продължителни молитви и бездънни знания по схоластика бяха изсмукали от лицето му почти всичката жизненост. Д. Димов, ОД, 135. Ти дойде в града с очи, отправени / към земята ни, що с топъл дим димя, / и макар, че тя изсмука твойто здраве, / ти тъгуваше за хлебната земя. Мл. Исаев, ТП, 53. изсмуквам се, изсмуча се страд. При добива на нефт от земните недра се изсмуква едва 25 на сто от нефта в находището, а останалият нефт остава неизползуван. ВН, 1958, бр. 2133, 4. Щом ухапе някого замя, трябува да му са изсмучи от раната с уста отровата и по-далечко от нея да са превърже ставата с кърпа. Ив. Богоров, СЛ, 94.
◊ Изсмуквам / изсмуча из (от) пръстите си нещо. Разг. 1. Обикн. с отриц. Измислям, съчинявам нещо, като твърдя, че е така, без то да е вярно. А това, дето ще ви разкажа, да не мислите, че ще го изсмуча из пръстите си – не! М. Георгиев, Избр. разк., 86. – Това го има черно на бяло, не го изсмуквам из пръстите си... Ив. Вазов, Съч. XXII, 116. 2. Създавам, сътворявам нещо несполучливо, което не е съобразено с реалната действителност (обикн. за произведение на изкуството). – Ние можем да се похвалим с филми, сценариите на които са написани в голите кабинети, които са изсмукани от пръстите. Г. Караславов, С, 1955, кн. 3, 147. Но творбите на нашите художници не са съчинени, не са изсмукани от пръстите в тишината на ателиетата. Пл, 1969, кн. 5, 69. Изсмуквам / изсмуча <и> кръвта (кръвчицата) на някого. Разг. Вземам всичко на някого, ограбвам го, разорявам го, съсипвам го. Правителството ще се погрижи добре да ни изсмуче кръвчицата. Помни ми думата, всичко ще отиде за данъци. П. Томова, СП (превод) [еа].