ИЗСÒЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Хим. Отгл. същ. от изсолвам и от изсолвам се. Утаяването на белтъците със соли на алкални метали, магнезиеви или амониеви соли означаваме като изсолване. Б. Койчев, Б, 21. Според характера на изходната мазнина, според това дали клеят е бил подложен на изсолване и как е било извършено изсолването, различаваме главно три вида сапунена маса. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 174.