ИЗСРЀД предл. Рядко. 1. Измежду, помежду, из средата на някого или нещо; всред. Избран изсред народа, тоя [мирският] съвет назначава членовете на духовния съвет. Лет., 1871, 84. През лятото на следующата 1876 г. в тъмния двор на „Габровския хотел“ в Букурещ възкръсна една нощ преди мене същият ми другар Ганьо като волентирин изсред една тълпа млади хъшове, които отиваха за в българските чети в Сърбия! Св. Миларов, СЦТ, 207. Светиня вехта, образ мил, чудесен, / един изсред пожарите изнесен / и от елмазена по-скъп корона! Ив. Вазов, Съч. III, 175.
2. Откъм средата на; посред, всред. Откъм Гусарската махала някой гръмна с ловджийска пушка, подир малко от Мутарци закряка автомат, изсред село се носеха гърмежи на винтовки и пистолети. Кр. Григоров, ТГ, 108.