ИЗСТЍВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изстивам. При разширението на телата при нагряване и при свиването им при изстиване се проявяват сили. Тези сили стават причина да се изкривяват метални конструкции, да се събарят постройки и др. Физ. VII кл, 40. Разбира се, изстиването [на земята] започнало от повърхността към нейната вътрешност, като от време на време бушуващите под тая огненотечна покривка газове и пари изригвали навън като гигантски вулкани. Г. Томалевски, АН, 141. Той не чувствуваше някакви особени болки, нямаше огън, само това изстиване на краката и слабия пулс бяха обезпокоителни, знаеше, че изстиването върви нагоре, то може да порази сърцето и тогава – край. Л. Стоянов, Избр. съч. ІІІ, 466.