ИЗСТЍНКА ж. Разг. Остро възпалително заболяване на горните дихателни органи нос, гърло, възникващо след силно охлаждане на тялото; простуда, настинка. Още в пътя почнал да усеща болест в гърдите, която отдавал на изстинка. Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 6, 261. Децата трябва да се пазят от изстинка.  През зимните месеци изстинката е често срещано заболяване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)