ИЗСТЍНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); изстѝна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Изстивам. Всичкото вещество на лавата изстинува много полека. К. Смирнов, З, 20. Той яде и пие, спи и ходи, изстинува и ся стопля, и на сичкото това и ти приличаш на него. Псих. 1861, 43.