ИЗСТРА̀ДАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от изстрадам като прил. Който е страдал много; измъчен, изтормозен. Такъв висок, кокалест, той наистина приличаше на изстрадал човек. Гр. Угаров, ПСЗ, 70. Когато гледаш неговия [на Гойя] „Разстрел“, неговите бесилки и неговия откован от кръста Исус, виждаш всеобхватното правдиво изкуство и чуваш в душата си един вик за живот! Викът на изстрадалия испански народ. Кр. Белев, З, 70. И сама любовта на това станало почти безплътно момиче, обаянието на изстрадалата душа го изпълваха с едно приятно чувство, с една непозната лекота. Кр. Кръстев, К, 229.