ЍЗСТРЕЛ м. 1. Изхвърляне на куршум, снаряд и под. от цевта на огнестрелно оръжие. Второ оръдие успя да простреля с точен изстрел едно от немските пехотни оръдия. П. Вежинов, ВР, 137. Бързо защрака пушката му, занизаха се изстрелите един след друг. Кр. Велков, СБ, 130. Той извади револвера си и – дан! дан! дан! – даде няколко изстрела във въздуха. Й. Йовков, ПГ, 250. Пушечен изстрел. Пистолетен изстрел. Оръдеен изстрел.
2. Звук от стрелба с огнестрелно оръжие; гърмеж. Навън свиреше ноемврийският вятър, скърцаше геранилото на кладенеца в двора, чуваха се далечни самотни изстрели. В. Геновска, СГ, 375. Всички се вслушват в изстрелите и мълчаливо се поглеждат. Й. Йовков, Разк. I, 73–74. В същото време прокънтя оглушителен изстрел. Миг след това някакъв свит човек скочи към вратата. Ст. Дичев, ЗС I, 449. Ненадейно някъде съвсем наблизо, може би на двеста или триста метра, проехтя друг изстрел. Гърмеж! П. Бобев, К, 15. Стиснах юздата на коня, за да не се изплаши от изстрела и стрелях към небето. Вместо ехо на гърмежа долетя човешки вик. А. Дончев, ВР, 139–140.
3. Обикн. с предл. на, οт. Разстояние, което изминава обикн. куршум след изстрелването му. Редиците [на войниците] се стопяваха, но разстоянието до целта се намаляваше: те бяха вече близо до Ежовица – на далечината на пушечен изстрел. М. Кремен, Б, 80. Той [еленът] бе великолепен с простотата на сивия си цвят. Вървеше по-далеч от изстрел, но всеки очакваше да се отправи към него. И. Петров, ЛСГ, 73. Най-сетне според предвиждането му беше се приближил на изстрел. Козелът не беше далече – разделяше ги само тесен, ръбест и нащърбен гребен. Ем. Станев, К, 11.