ИЗСТРЍГВАМ, -аш, несв.; изстрѝжа, -еш, мин. св. изстрѝгах, св., прех. Диал. Остригвам. Па си го упоят убаво, изстрижат му косата, па го променуат у падарски дреи. Нар. прик., СбНУ XI, 109. Овчарят изстрига всичката вълна на овцете. изстригвам се, изстрижа се страд.