ИЗСТУДЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който служи за изстудяване, за охлаждане на нещо; охладителен. Твърдият въгледвуокис се използува като силно изстудително средство. Физ. X кл, 1951, 88. Охлаждането при разтваряне на различни соли във вода много често се използува за получаване на изстудителни смеси. Най-често се употребява смес от сняг или лед с готварска сол. Хим. IX кл, 1950, 25. Смесвания, при които ся добива ниска температура, ся наричат изстудителни. И. Гюзелев, РФ, 182.