ИЗСТУДНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изстуднѐя, -ѐеш, мин.св. изстудня̀х, прич. мин. св. деят. изстудня̀л, -а, -о, мн. изстуднѐли, св., непрех. Остар. Изстивам; изстудявам се. След мало на обяд предложили гореща гозба и человекът я духал преди да хапне. Сатирът пак го попитал зачто прави това? – За да изстуднее гозбата, рекъл. П. Р. Славейков, ВБ (превод), 104.