ИЗСТУДЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изстудявам и от изстудявам се; охлаждане. Нашата Земя съществува от преди повече от пет милиарда години. Някога тя е била огненотечна. При своето постепенно изстудяване тя се покрива с кора, която става все по-дебела. Д. Славчев и др., БМ, 9. В тоя басейн лятно време посетителите поставят за изстудяване и дини, и пъпеши. Ст. Чилингиров, ПЖ, 162. Запазените писма ни дават възможност градус по градус да проследим това изстудяване в отношенията на две тъй близки и толкова различни едно от друго сърца. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 611.