ИЗСТЪПЛЀНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Рядко. Състояние на изстъплен; фанатичност. Наред с потресаващите картини на религиозна изстъпленост Еврипид чрез Хора прославя радостта на Дионисовия екстаз. И. Ников и др., АЛ, 105.


Източник: Речник на българския език (онлайн)