ИЗСТЪ̀РГАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изстържа като прил. Разг. 1. На който е отделена чрез стъргане повърхностната част; остърган. В празната, изстъргана нощва лежаха гребалката и ситото. В. Попов, К [еа]. Селянинът продаваше изстъргани агнешки кожи за кожухче.
2. Прен. За стомах – който е празен, в който няма храна. Те се погледнаха един друг и прочетоха в помрачените си лица, че желанието им да летят бе неизпълнимо като това – да намерят нещо и да подкрепят изстърганите си стомаси. Ив. Хаджимарчев, ОК, 326.