ИЗСУ̀КВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от изсуквам1 и от изсуквам се; избозаване.

ИЗСУ̀КВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от изсуквам2 и от изсуквам се.

ИЗСУ̀КВАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от изсуквам3 и от изсуквам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)