ИЗСУ̀ЛВАМ, -аш, несв.; изсу̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Свалям, свличам от себе си дреха, шапка, обувки и др.; смъквам. Той изсули лятната куртка, смъкна ризата и посочи мястото, където беше го шибнал вражеският куршум. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 294. Изсулих обувките от краката си.
2. Измъквам, изтеглям с плъзгане нещо сложено, прикрепено някъде. Изведнъж той изсули пиринчения пръстен от ръката си и го ровна в кипналата от дъжда земя. Н. Хайтов, ПП, 35. изсулвам се, изсуля се страд.
ИЗСУ̀ЛВАМ СЕ несв.; изсу̀ля се св., непрех. Разг. 1. Падам, свличам се отнякъде или от нещо, към което съм долепен, прикрепен; смъквам се, изхлъзвам се. Ужасното желязо [сабята] с бързината на светкавицата пролетя над конниците, двама се изсулиха из седлата си и паднаха. Ив. Вазов, Съч. XIV, 109. Тя дигна ръка да стегне чумбера си и в това време ръкава на ризата се изсули, и ръката ѝ се отголи чак до мишницата. Д. Немиров, Б, 68.
2. Прен. Излизам незабелязано, неусетно отнякъде; измъквам се. Жените се изсулиха тихичко навън, а около младия лекар се насъбра цялата челяд на знахарката. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 142. Рекла тогава буля на момчетата да бягат. Да се изсулят из комшулука и да гонят чичовата си бахча... В. Мутафчиева, ЛСВ I, 435. – Но успокой се: аз съм уверен, че Славка ще мине безпрепятствено и ти ще можеш да я спасиш, ако пак тъй безпрепятствено успееш да се изсулиш с нея из обръча на татарските шатри. Ив. Вазов, Съч. XIV, 107.
◊ Изсулвам се по чорапи. Разг. Измъквам се от някаква работа или задължение.