ИЗСУША̀ВАМ, -аш, несв.; изсушà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо, което е мокро, влажно, да стане сухо. Сърцето му сега биеше по-силно, но го мъчеше глад и жаждата съвсем изсуши езика му. М. Грубешлиева, ПИУ, 280. Един път в седмицата те изсушаваха мокрите навуща на краката си и се напиваха здраво. Кр. Велков, СБ, 17. Ако тая или оная местност е лишена от гори, то вятърът и слънечните лучи изсушават земята и растителността изсъхва. Знан., 1875, бр. 7, 104. Орачът изважда из водата конопето и лена, изсушава ги и ги занася у дома си за пречистеване. Ив. Богоров, ВУБЕ, 4. През зимата ми е трудно да изсушавам прането. Обр. – Защо ми не кажеш мъката си? До сега майка ѝ никога не е говорила така. Топлият ѝ глас изсушава сълзите, разтваря душата на момичето. А. Каменова, ХГ, 248.
2. Разг. Правя някакво растение да спре да расте и да се развива, да изсъхне. Може студове и мраз да изсушат крехките кълнове, може вятър да ги опали и суша да ги изгори. Й. Йовков, Ж 1945, 194. – Туй си е то. Навред. Едно дърво расте: ще гръмне гръм изведнъж, ще го пречупи. Или ще го глождат червеи отдолу, докато го изсушат. П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 305–306. – Та ви говорех за гъсениците и друга една невидима за невъоръжено око буболечица, която е нагънала рилските гори и ги изсушава. Ив. Вазов, Съч. XIX, 63. Кафяното дърво се сее по ребрата на рътовете. Ако го садят по равнината, садят го при други дървета, за да не го поврежда и изсушава голямата горещина. Т. Икономов, ЧПГ, 91. Понякога повява през полето някой вятър задушителен, който изсушава растенията. Пч, 1871, кн. 6, 84.
3. Оставям на слънце, на открито растения, плодове, месо и др., за да изгубят влажността си, да изсъхнат и така да се консервират за бъдеща употреба. Тези, които са близо до реки, езера и до морето, ловят много риба, от която си събират храна за нужно време, като я изсушават. С. Бобчев, ПОС (превод), 179. Наберат по гората гъби, па ги изсушат и стлъкат на прах. Лет., 1872, 255. Набрах си от всичко по малко, а от гроздето повече да го изсуша за през зимата за по-здрава храна. П. Р. Славейков, РО (превод), 57.
4. Правя нещо (кожа, лице, тяло и под.) да стане много сухо, без влажност и свежест или много слабо. Слънцето и вятърът бяха изсушили лицето му, дрехите му свободно висяха на тялото. Ем. Манов, ДСР, 426. Кръвопусканието не само че не принася никаква полза, но изсушава тялото, ослабява организма и препятствува на оздравянието. Знан., 1875, бр. 22–23, 359. „Сино Юрдано, Юрдано, / нема ли болест за тебе, / снагата да ти изсуши.“ Нар. пес., СбВСтТ, 386.
5. Прен. Разг. Правя някого да стане много сух, слаб; изпивам, изсмуквам, изтощавам. През пролетта хората пак плъпнаха из полето. Работата грабна и Манолица. Тежкият денонощен труд, бдението, грижите и тревогите съвсем я изсушиха. Г. Караславов, Избр. съч. V, 175. Обр. Севделино, мала моме, джанам, /.., / йоще ли мома йодиш, / .. / Свето мамиш, свето гориш, джанам, / .., / изгоре ме, попари ме, / попари ме, изсуши ме, / направи ме суо дрво, джанам. Нар. пес., СбНУ X, 101. Моме, как си тенко и високо, / уще да си църнооко, / на мнозина треска даваш / кому два дни, кому три дни, / а бекяру три години. / Го изсуши, го пресуши, / го направи суо дрео, / суо дрео яороо. Нар. пес., СбБрМ, 376–377. Росен, росен, зелен росен! / .., / пали ли та люта слана, / като мене малка мома? / Опали ма, изсуши ма, / направи ма сухо дръво, / сухо дръво осиново. Нар. пес., СбГЯ, 129.
6. Прен. Ставам причина някой да загуби чувствителността си, да стане безразличен, безчувствен, равнодушен към някого или нещо. Този пусти грях – скъперничеството, вгнездява се почти от детски години; изсушава душата на младия човек, като го превръща в най-студен егоист. Ал. Константинов, БГ, 50. – Когато вземеш на човека мерака за една работа, изсушаваш сърцето му – тихо като на себе си каза той. И. Петров, НЛ, 138. – Човек не пропада само ако има талант, ако има дарба! – Всички жени учени, които познавам, са стари госпожици! Това случайно ли е? Науката изсушава... А талантът прави човека благороден! А. Наковски, МПП, 39.
7. Остар. Пресушавам, отводнявам блато, локва и под. За да преобрази [земледелецът] блатото на поле, което би било добро за посевите, той тряба по-напред да го изсуши. Знан., 1875, бр. 15, 233. Такава тромба може да изсуши цяло езеро, дори по-голямо водовместилище, понеже попива (събира) водата в себе си. Ч, 1875, бр. 2, 76. изсушавам се, изсуша се страд. и възвр. Плодовете на моркова са двусеменни, покрити с шипчета. След като се изсушат, те се стриват, за да се разделят семената. Бтн V и VI кл (превод), 107. С постройката на дигата една част от блатата съвсем се пресуши. Не се изсушават напълно тези блата, чиито дъна са по-ниски от най-ниското равнище на дунавските води. П. Делирадев, БГХ, 46. Кожите най-напред се насоляват и след това се изсушават. Ст. Младенов и др., ОТК, 25. Веднъж заваля и ние се отбихме във воденицата да се изсушим и подслоним, докато дъждът премине. Ем. Станев, ЯГ, 40. Докторът, преди да помисли да се изсуши при печката, помисли за останалите ни хора, които нямаха подслон. Ив. Вазов, Съч. XV, 130.
◊ Изсуших (ще изсуша) цървулите (опинците) на някого. Диал. Убих, премахнах (ще убия, ще премахна) някого. – Дрънкам не дрънкам, ще ядеш бой, дорде клепне клепалото за вечерня. – Ще ям. После накрая ще видим дали няма да ти изсуша опинците. Чудомир, Избр. пр, 287. – Их, думах си аз, кога да е дали ще бъда тъй честит да си умра у дома, както дал господ, или ще ми изсушат цървулите тук [в гората], дето под някоя трънка ще ма кълват свраки и гарвани!... Ил. Блъсков, ПБ ІІІ, 59.