ИЗСУШЀНИК, мн. -ци, м. Диал. Сух, изсушен босилек. Ти что ся хвалиш, абре босиляк, / със хубавина, изсушенико, / ничто ми няма от цръвен трендафил. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ II, 304.
