ИЗСЪ̀РБВАМ, -аш, несв.; изсъ̀рбам, -аш, св., прех. Със сърбане изпивам или изяждам всичко докрай (чай, кафе, супа и под.). Понякога [в кафенето] се отбиваше войник от фронта, изсърбваше един горещ чай и разправяше за живота на бойната линия. К. Константинов, ППГ, 293. В тоя миг влезе кафеджията, поднесе чинно кафетата. С изненадваща бързина взе кафето си Вардарски и бързо го изсърба. Д. Талев, ПК, 42. Иван изсърба чорбата с няколко хапки хляб, изяде месото и каза: „Стига толкова, че после, ако ми стане по-добре, ще поискам пак“. Ц. Гинчев, ГК, 268. Вечерята трая няколко минути – докато изсърбаме боба от пръстената паница. К. Калчев, ПИЖ, 8. След като изсърбахме по една паница рядко козе мляко, легнахме да спим на рогозките. Г. Белев, ПЕМ, 109. изсърбвам се, изсърбам се страд.
◊ Изсърбвам / изсърбам каквото съм си надробил. Разг. Изтърпявам, изживявам неприятните последствия от нещо, за което сам съм причина. – Ще телеграфирам на един от сътрудниците си там и ще получа пълна информация за това, което е станало. Ще разберем точно в каква каша се е забъркал синът ти. Но моят съвет към теб е да го оставиш да изсърба, каквото е надробил. Вл. Германов, ИЦ (превод) [еа]. Не е попара да я изсърбаш. Разг: Не е проста, не е лесна работа. – Банка ще ми основава! Туй чева не е попара да я изсърбаш – ръмжи под мустак Дочоолу. Ал. Константинов, БГ, 132.