ИЗСЪ̀ХНУВАМ, -аш, несв. (остар.); изсъ̀хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Изсъхвам. Когато някое дърво начене да изсъхнува или някое криво и келяво, отрязува са с триена една педя над земята, разкопава му са около корена мястото надълбоко. З. Княжески, ПРШ (превод), 30. Кога са принесе [черничевото дърво], живее около 15 или 20 години, или и повече, а после ослабнова и начева да става келяво с израстки, а после и изсъхнува. З. Княжески, ПРШ (превод), 14–15.