ИЗТАВРЯ̀ЗВАМ, -аш, несв.; изтаврѐзя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Остар. и диал. Изтрезнявам, отрезнявам. Че бил Пенчю мъртъв пиян, и то нищо. А за да не му стане по-лошево от ракията и да изтаврези по-скоро, тя му знае цяра. Ил. Блъсков, ПБ I, 29. Изтаврези Марко Краляв, / изтаврези, пишман стана, / дето каза на пиене. / Че ша дигне сичка земя, / сичка земя с десна ръка. Нар. пес., СбНУ XXVI, 137.
ИЗТАВРЯ̀ЗВАМ СЕ несв.; изтаврѐзя се св., непрех. Остар. и диал. Изтрезнявам, отрезнявам, изтаврязвам. Моля ви да ми дадете едно местенце на някой рог на този великолепен палат да си отпочина малко, че дано да ся изтаврезя. Ал. Дювернуа, СБЯ I, 886.