ИЗТАГА̀РВАМ, -аш, несв.; изтагàря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Удрям силно някого с нещо, обикн. с дебела тояга. Изтагари му една гйосовица, дето много ще я помни. Н. Геров, РБЯ II, 306. изтагарвам се, изтагаря се страд. и взаим.
