ИЗТАДЀС нареч. Остар. и диал. Тук, из това място, тъдява. Изтадес намерих и извори със сладка вода. Тогаз добих малко надежда как ще намеря изтадес човешки жилища. Ал. Дювернуа, СБЯ I, 886.


Източник: Речник на българския език (онлайн)