ИЗТА̀ЙВАМ, -аш, несв.; изтàя, -àиш, мин. св. изтàях и изтая̀х, прич. мин. св. деят. изтàял и изтая̀л, мн. изтàяли и изтаѐли, св., непрех. Диал. Стопявам се, разтопявам се. Снегът изтая. Н. Геров, РБЯ ІІ, 306.
