ИЗТА̀КАМ1, -аш, несв. (диал.); изтòча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Източвам1. Той изтака виното от бъчвата.
2. Претакам. Изтаках два-три пъти кацата с киселото зеле. изтакам се, източа се страд.
ИЗТА̀КАМ2, -аш, несв. (остар. и диал.); изтòча, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Източвам2 (във 2 знач.). Още по-много радва взора величественият смърч. Как мощно, как мъжествено изтака той своя могуществен ствол. Ив. Вазов, Съч. XV, 55.
ИЗТА̀КАМ СЕ несв. (остар. и диал.); изтòча се св., непрех. Източвам се. Високите прави белокори стволове имаха вида на мраморни колони, всякой се изтака по-нагоре, по-нагоре, да гони лазура. Ив. Вазов, Съч. XV, 47. Там, по пътя към селото, вървеше народ на тумби, на тумби. Те се изтакаха из класилите ниви и пълнеха целия път. Елин Пелин, Съч. II, 76. Стрина Илчовица дига и слага лявата си ръка, загледана в калъпа, отдето се изтака нишката, а в главата ѝ се роят хубави и сладки мисли... Т. Влайков, Съч. I, 1925, 208.