ИЗТАМАНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изтаманя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. 1. Нагласявам, нагодявам, натъкмявам] изкусурявам, изтъкмявам. Биваше го да урежда общинските работи. Техните приятели, па и хората отстрана, се чудеха, как можаха така майсторски да изтаманят всичко. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 296–297. На сватбата всичко бяха изтаманили.
2. Придирвам до най-малките подробности; изкусурявам. – Слушал съм аз Стефан Климията какви ги разправяше, затова се скарахме есенес. – Бе, що сте седнали да я изтаманявате [работата] – рече ухилено възрастният селянин. – Опозицията у нас всякога си е яла боя. Ем. Манов, ДСР, 310. изтаманявам се, изтаманя се страд.