ИЗТЀГЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изтеглям1 като прил. Който е с удължена форма; източен. Най-после ни въведоха при секретарката: младо мургаво момиче, с коси, сресани като на мадона, изтеглени тънки вежди. Г. Белев, КВА, 84–86. Младият селски съвет в нови живописни носии се бе наловил размесено и в него, като неприятен дисонанс се виждаха и изтеглените тънки фигури на канцеларските писарчета с градски костюми. Н. Попфилипов, РЛ, 144. Денко изглеждаше над четиридесет години. Имаше изтеглена дълга шия с изпъкнала адамови ябълка, пъстри изпъкнали очи и слабо измъчено лице. Ем. Манов, ПЯ, 9.