ИЗТЕГЛЍВОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Спец. Качество на изтеглив. Ковкостта и изтегливостта на някои метали е извънредно голяма. Например от желязото и цинка се приготвят тънки ламарини, от калая и алуминиястаниол. Хим. IX кл, 1965, 92.


Източник: Речник на българския език (онлайн)