ИЗТЕЗА̀ВАМ, -аш, несв., прех. 1. Подлагам някого или нещо на изтезания, на физически мъчения; измъчвам, малтретирам. Знаеше се как полицаите и жандармеристите постъпват с пленените народни борци – продължително и жестоко ги изтезаваха и накрай ги застрелваха. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 369. Сега виждах с очите си и слушах с ушите си тия ужаси – вързан човек да изтезават така жестоко! Ив. Вазов, Съч. IX, 170. – При зет ти ли ще идем сега? – продължих да подпитвам. – Да. – Значи тогава не са го разстреляли, както предполагаше ти? – Изтезавали са го зверски и са го изпратили в болница. П. Славински, ПЩ, 169. Като изтезаваха с гонене мулето и бедния човек, те стигнаха най-после до хана, разположен усамотено всред степта. Д. Димов, ОД, 91. Истинският християнин трябва да се отдалечи от света, да изтезава тялото си, да пости и да се моли. К. Величков, ПССъч. ІІІ, 44–45.
2. Обикн. за тежки мисли, чувства, мъчително състояние, положение и под. – предизвиквам у някого душевна потиснатост, угнетеност, страдание; потискам, притеснявам, измъчвам, гнетя. „Глупост и лъжа! Лъжа, лъжа!“ Кога най-сетне влакът щеше да навлезе в тунелите под планината и да престане тая натрапчива мисъл да изтезава съзнанието му? Ем. Станев, ИК III и IV, 312. – Невенке! Аз знам сега причината на всичко това, което става от няколко дена в нашата къща и изтезава и двама ни – каза той. Ив. Вазов, Съч. XXV, 96. изтезавам се страд. и възвр. Той всеки ден даваше нареждания как да се изтезават и избиват най-добрите синове на македонската земя. Д. Спространов, С, 292. Докато явно или тайно критиците и интригантите са разсипвали дружеството, действителните му членове са го напускали един след друг, за да не се изтезават повече. М. Арнаудов, БКД, 199. – Животът! Ах, каква мерзост! И кой ни е задължил да се изтезаваме под тоя товар, под тоя безсмислен и идиотски товар – живота? Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 36.