ИЗТЕЗА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Индив. Човек, който изтезава, измъчва някого или нещо; мъчител. Една жена, в подземие заключена, / се вслушва във престрелката навън. /.. / Отваря се врата. / – Мъжа си срещай! – крясват изтезатели. / Търкулват ѝ отсечена глава. Бл. Димитрова, Л, 253.