ИЗТЕРЗА̀ВАМ, -аш, несв.; изтерзàя, -àеш, мин. св. -àх, св., прех. Книж. Причинявам силно душевно страдание, терзание; измъчвам, изтезавам. Послушна [княгинята] на някакви тъмни влечения, упорствуваше в самоизмами, които сама си създаваше, за да изтерзае своята душа с още един несбъднат блян и с едно друго затворено небе. Ст. Загорчинов, ЛСС, 139. През този ден тя бе обзета от мъчителни размишления, които изтерзаха сърцето ѝ. П. Симов, ТА (превод) [еа]. Внезапната загуба на близкия ѝ човек я изтерза до крайна степен. изтерзавам се, изтерзая се страд.
ИЗТЕРЗА̀ВАМ СЕ несв.; изтерзàя се св., непрех. Книж. Силно се измъчвам душевно; изтезавам се. – Искрено се надявам, че Ваша милост ще намери това момиче – живо или мъртво! Секретарят ми се изтерза до смърт за него. Я. Въжаров, КЗ (превод) [еа].
– От рус. изтерзать.