ИЗТЕРЗА̀Н, -а, -о, мн. -и. Книж. Прич. мин. страд. от изтерзая като прил. Който е силно измъчен душевно. – Революция? – повтори Каравелов. – Простият, затъпелият от сиромашия селяк да ти дигне революция? Тоя наплашен, изтерзан, тоя неук народ. Та какво може да стори той – с голи ръце! Ст. Дичев, ЗС ІІ, 358. В полумрака видях изтерзани лица, / вред зачух плачове като в сън / и жестока закана на гневни сърца / се преплете с оковния звън. Хр. Смирненски, Съч. I, 40.