ИЗТЀСВАМ1, -аш, несв.; изтѐсам, -аш и изтѐша, -аш, мин. св. изтѐсах, св., прех. Диал. Тесам всичко докрай; отесвам, оплевявам. Един кошер имаха те, но си го гледаха и него като жив човек. Туряше му водица пред вратцата, изтесваше буядаците наоколо и лягаше под размирисалата се овошка. Ст. Даскалов, СД, 196. изтесвам се, изтесам се страд. Лете харманът на Момчилови обрасва с едролистна трева – лай-лай-кучка и глухарчета. Когато наближава вършитба, харманът се изтесва с мотиките. З. Сребров, МСП, 34–35. Още от тъмни зори заскрибуцват колата, та до късна вечеря. И кога всичката храна се склади на купни и харманите се изтешат – започва вършитба. Ив. Кирилов, Съч. II, 85.
ИЗТЀСВАМ2, -аш, несв.; изтѐсам, -аш и изтѐша, -аш, мин. св. изтѐсах, св., прех. Диал. С дялане изравнявам нещо (обикн. дърво); издялвам, одялвам (Н. Геров, РБЯ). изтесвам се, изтесам се страд.