ИЗТЍКВАМ, -аш, несв.; изтѝкам, -аш, мин. св. -ах, св., прех. 1. С тикане измествам на известно разстояние нещо или някого; избутвам, изтласквам, изблъсквам. Йонко помагаше на баща си да изтикат лодката от пясъчната ивица на брега до водата. П. Славински, МСК, 100. Рангел му помогна да изтикат колата на пътя. Д. Кисьов, Щ, 404. След малко група войници изтикаха иззад магазията една вагонетка, качиха я на централния коловоз и в нея седнаха трима офицери и дежурният чиновник. Й. Радичков, ГП, 8. – Готово! – извика стрелочникът и скъса пломбата на вагона, който с мъка бяхме изтикали пред самата рампа. Г. Белев, ПБМ, 118. Недей така, господине, започва жално да говори майката и изтиква момченцето пред себе си, с какво ке раним децата си. Сл. Македонски, ЕЗС, 58. // Със сила, тласкане, обикн. грубо, принуждавам някого да промени мястото си; избутвам, изтласквам, изблъсквам. Въведоха арестанта в коридора на околийското управление, после го изтикаха в двора. Г. Караславов, ОХ IV, 299. Когато видя всичко това, игуменът побеля като стена, изтика ни и заключи вратата зад себе си. Ив. Вазов, Съч. VIII, 156. Слугинчето дотича веднага и набързо, още преди да се опомним, ни изтика зад желязната врата. А. Михайлов, ДШ, 25. И без да гледат плана и жалбите на стрина Радовица, изтикаха я вън. Т. Влайков, Съч. II, 154. – Господже, аз не съм дошла за пари! – Кога е тъй, иди поврага. Ако ли не, сега ще заповядам на слугите да тя изтикат. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 90.
2. Принуждавам със сила противник да отстъпи от заемана от него територия; изтласквам, отхвърлям. Със своите успешни войни против латинците той [Иван Асен ІІ] успял да ги изтика до Цариград. Г. Бобриков, ИОБ (превод), 24. Те [сръбските позиции] са ниско под нашите, потънали нейде долу в полето. Нашето разположение е командващо, затова е тоя напън да ни изтикат и отхвърлят назад. Л. Стоянов, X, 25. Полкът от трета дивизия ги [немците] бе изтикал на запад и те преминаха в напълно свободно пространство. П. Вежинов, ЗЧР, 219. – Днес и оттука ще ги [враговете] изтикаме. – Трябва да са много. – Шепа страхливци. К. Петканов, МЗК, 97. – Слушайте! – извикваше някой. – Стрелят! Друг доверително казваше на всеслишание: – От високо място зная: още тая вечер ще изтикаме турския гарнизон. Ст. Дичев, ЗС I, 163.
3. Прен. Разг. Правя някой или нещо да освободи мястото, което заема (служба, пост, положение и др.); измествам, избутвам, изтласквам. Да не мислиш, че искам да ставам я началник, я подначалник. Съвсем не. Зорът ми е да изтикам регистратора. Ал. Константинов, Съч., 205. Калифорнийските вина малко по малко изтикват французките, но така полека, че за дълго време още френците ще имат добър пазар на вината си. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 50.
4. Прен. Разг. С усилие, със затруднения от различен характер, обикн. материални или здравословни, преживявам даден период от време; изкарвам, избутвам. – Без комшии останах – това е мъката. Ама ще се търпи. Ще изтикаме как да е зимата. А. Каменова, ХГ, 161. Ала дори и най-простите и сиромашки челеди едва ли могат изтика своята постническа година с такава малка сума. Т. Влайков, Съч. II, 103. Ще изтикаме и това тримесечие криво-ляво. Δ Старецът едва се крепеше, но все пак изтика зимата. изтиквам се, изтикам се страд. и взаим. – Тъй по-лесно се изтикват дните, Тино, с шетнята. Да не е била тази шетня, как щяхме да прекарваме тоя живот, това тегло! А. Каменова, ХГ, 147. С това, разбира се, не искаме да кажем, че трябва да се изтика съвсем общата литература из нашите програми. Р, 1925, бр. 196, 1–2. Тези две партии се борят, като се мъчат да се изтикат една друга от властта. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 2, 152.
◊ Изтиквам / изтикам на (в) глуха линия някого. Разг. Не давам възможност на някого да напредва служебно или обществено. Пепо Дуков започна да се оплаква на жена си: – Шест години свирих в този оркестър и непрекъснато ме изтикваха на глуха линия. ВН, 1958, бр. 2042, 4.