ИЗТЍРВАМ, -аш, несв.; изтѝря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Изгонвам, изпъждам; натирвам, изтервам. Когато ги [биволиците] изтири и предаде на говедаря, той се повърна пак в двора и намери Петра в кошарата да лъчи агнетата. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 104. – Това е работа на механичния цех. Идете там! И ми показаха вратата със същата любезност, с която ме изтириха механиците от механичния цех. ВН, 1961, бр. 3134, 4. Немилостиво гонеха Караджича и не веднъж са го изтирвали вън от границите, на чужди страни да тегли с фамилията си наедно всякакви неволи. Н. Бончев, Съч. I, 139. // Остар. Изтиквам (в 4 знач.). Чучуричков преди всичко е бил един посредствен работник и положението си е постигнал само чрез своите интригантства, като е успял с тая си способност да изтири своите предшественици и да мине на доста завидното място. Бълг., 1902, бр. 455, 2. изтирвам се, изтиря се страд. Она не допуща да ся гърци изтирят от Блъгарско и блъгари да имат архипастири от своего народа. БДн, 1857, проб. бр., 1.